3.03.2009 г., 9:15

Трети Март

3.5K 0 11
Поредна дата в календара?
Не! Всъщност почва се от нея.
След петвековните шамари
трибагреникът горд се вее.

И въпреки че по Балкана,
кръвта геройска още лепне,
боли от зейналата рана,
безчинства и сълзи отекват.

Родино моя, след кланета
и гаврата им с твойта чест,
ти пазиш място под небето
и отстояваш го до днес.

Снагата си с безброй могили
на падналите ти покри,
ала намираш още сили.
Глава пред ножа не склони.

И нека тази дата спомня,
и никога да не повтаря
 белезите петвековни,
на оцелялата България!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...