8 mar 2014, 22:21

Третият син на Светицата

  Poesía
899 0 11

Няма начин да стане светец
на Светицата третият син.
Той отказа да носи венец
и при хората пие пелин.

Носи смешен измачкан каскет
и работи до късно и с хъс.
Не разчита на ялов късмет,
нито вярва на бог и на кръст...

И макар от Светица роден,
той е грешен за девет села...
От жена простосмъртна пленен,
още пише любовни слова.

Той е влюбен и често мълчи,
до размера на сянка смален...
И понякога само с очи
го докосва тя с поглед зелен.

Неподвластен на зримия свят,
всеки влюбен е, казват, слепец.
Той остана на хората брат
и отказа да бъде светец...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Твой стил...твой бунт...твоя изповед.Няма как да се сбърка!Поздравления, Мите!
  • Хубава композиция срещу Клишето!
  • Хубаво, харесах посланието!
  • Че какво му е грешното на човека?!
    На мене ми е симпатичен.
    Поздрав!
  • За някой може и да си, знаеш ли
    Автопортретно (ми е) Сърдечната изповед на един грешник
    С Линката, с две ръце и два крака :P

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...