2 abr 2013, 20:37

Трева 

  Poesía » Otra
601 0 7

                  Трева


В очертаните от слънцето контури
тревата ще лудне от страст,
мрачните мисли - белег от буря,
тихо топят се под нейната власт.

В отблясъка на изгрева съзирам
безброй искри в младата трева,
чувам как соковете ù пулсират
в тайнственото ехо на нощта.

Надига се като вълна във бряг,
светът след нея е различен,
история за вечен кръговрат,
миг цъфтиш... после си излишен.

По пътя на тревожно търпение
ù е нужна само шепа пръст,
трева, незабележима и тленна,                            
над тленното изправя ръст.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??