Трева
Трева
В очертаните от слънцето контури
тревата ще лудне от страст,
мрачните мисли - белег от буря,
тихо топят се под нейната власт.
В отблясъка на изгрева съзирам
безброй искри в младата трева,
чувам как соковете ù пулсират
в тайнственото ехо на нощта.
Надига се като вълна във бряг,
светът след нея е различен,
история за вечен кръговрат,
миг цъфтиш... после си излишен.
По пътя на тревожно търпение
ù е нужна само шепа пръст,
трева, незабележима и тленна,
над тленното изправя ръст.
© Запрян Колев All rights reserved.
