Горещ и слънчев си като летен ден,

за теб мечтая в този зимен миг студен,

снежно по лицето ми се пръска

всяка ласка, допир и целувка.

Попарва кожата ми мисълта,

ти превърна се в дрога

и всяка твоя доза

за мен е животворна.

Пристрастена, кристално ледена,

отмаляла от твоята липса болезнена,

в теб се впивам безпощадно пленена

от вълшебно грейнала огнена звезда

и отпивам неуморно страстна топлина,

от теб се храня с всевишна светлина,

тялото ти за мен е подвластна красота,  

сълзите си превръщам в перлени зърна.

Не... не е дрога това

... може би е синева

и в синьото – трева -

ароматна и целебна,

нежно галена от вятъра

и от слънце позлатена,

сякаш музика от лъчи

крехки, светещи мечти.

Може би това е тя -

ярка, силна и добра,

моята единствена доза -

за мен ти си любовта.