Горещ и слънчев си като летен ден,
за теб мечтая в този зимен миг студен,
снежно по лицето ми се пръска
всяка ласка, допир и целувка.
Попарва кожата ми мисълта,
ти превърна се в дрога
и всяка твоя доза
за мен е животворна.
Пристрастена, кристално ледена,
отмаляла от твоята липса болезнена,
в теб се впивам безпощадно пленена
от вълшебно грейнала огнена звезда
и отпивам неуморно страстна топлина,
от теб се храня с всевишна светлина,
тялото ти за мен е подвластна красота,
сълзите си превръщам в перлени зърна.
Не... не е дрога това
... може би е синева
и в синьото – трева -
ароматна и целебна,
нежно галена от вятъра
и от слънце позлатена,
сякаш музика от лъчи
крехки, светещи мечти.
Може би това е тя -
ярка, силна и добра,
моята единствена доза -
за мен ти си любовта.
© Ирена Дочева Всички права запазени