23 abr 2014, 21:13

Тревога

  Poesía » Civil
476 0 0

Отдавна нощ е. Плътна и гореща,

листата тихо шумолят.

Полъхва вятър и отсреща

в тревата две светулчици блестят.

 

Заспали са дълбоко всички птички,

насън проплаква сова от клонака.

Почиват тружениците - пчелички,

дори щурците скриха се в трънака.

 

Какъв ли сън сънуваш, роде беден,

дали надежда идва през нощта?

Събрали ли силите за щурм пореден

или се примири с участта?

 

Отчаян си, не вижда се месия,

не идва, няма светлина!

Тревожно мислиш - що за орисия,

с какво заслужил съм злочестина!

 

Отдавна нощ е! Тъмна и зловеща!

Тревожна тишина в очакване стаена!

С какво ли утрото ще ни посрещне!

Дали надеждата е победена?

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Моцов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...