Отдавна нощ е. Плътна и гореща,

листата тихо шумолят.

Полъхва вятър и отсреща

в тревата две светулчици блестят.

Заспали са дълбоко всички птички,

насън проплаква сова от клонака.

Почиват тружениците - пчелички,

дори щурците скриха се в трънака.

Какъв ли сън сънуваш, роде беден,

дали надежда идва през нощта?

Събрали ли силите за щурм пореден

или се примири с участта?

Отчаян си, не вижда се месия,

не идва, няма светлина!

Тревожно мислиш - що за орисия,

с какво заслужил съм злочестина!

Отдавна нощ е! Тъмна и зловеща!

Тревожна тишина в очакване стаена!

С какво ли утрото ще ни посрещне!

Дали надеждата е победена?