Отдавна нощ е. Плътна и гореща,
листата тихо шумолят.
Полъхва вятър и отсреща
в тревата две светулчици блестят.
Заспали са дълбоко всички птички,
насън проплаква сова от клонака.
Почиват тружениците - пчелички,
дори щурците скриха се в трънака.
Какъв ли сън сънуваш, роде беден,
дали надежда идва през нощта?
Събрали ли силите за щурм пореден
или се примири с участта?
Отчаян си, не вижда се месия,
не идва, няма светлина!
Тревожно мислиш - що за орисия,
с какво заслужил съм злочестина!
Отдавна нощ е! Тъмна и зловеща!
Тревожна тишина в очакване стаена!
С какво ли утрото ще ни посрещне!
Дали надеждата е победена?
© Стефан Моцов Все права защищены