Надвесен смог все по-надолу слиза,
потъва в мисли, в погледи, в сърца.
Разсява страх, неверие, зараза влиза
и ужас зейва в пребледнелите лица.
Надвесен смог все по-надолу слиза,
притиска, сграбчва яростно руши.
Безгласно мнозинство в духовна криза
вярва, че без въздух могат болните души.
Надвесен смог все по-надолу слиза,
задавя, задушава и безжалостно вреди.
Дамгосва с натиск толкова е близо
смъртта, щом ѝ отворим примиренчески врати.