Aug 4, 2021, 8:55 PM

Тревога!

  Poetry
598 0 3

Надвесен смог все по-надолу слиза,

потъва в мисли, в погледи, в сърца.

Разсява страх, неверие, зараза влиза

и ужас зейва в пребледнелите лица.

 

Надвесен смог все по-надолу слиза,

притиска, сграбчва яростно руши.

Безгласно мнозинство в духовна криза

вярва, че без въздух могат болните души.

 

Надвесен смог все по-надолу слиза,

задавя, задушава и безжалостно вреди.

Дамгосва с натиск толкова е близо

смъртта, щом ѝ отворим примиренчески врати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за стойностния и точен коментар, Дари! Няма как да обичаме Истината и да сме толерантни към лъжата, скрита зад хубави имена. Натискът да се моделира начина на мислене на хората става все по-агресивен. Започналото от твърде ранна възраст сексуално образование на децата, толерантността към хомосексуализма и психологическия натиск да се ваксинира обществото, са достатъчни примери, които ясно илюстрират ситуацията в целия свят. А следствието от нея е задушаването на вярата в Господ и отнемането на свободата на хората.
    Ценя изключително твоя буден ум и ясно изразено несъгласие със злото.
    Чудесен стих си написала, Милена! Благодаря.
    В него споделяш и моята гледна точка. Без вяра и страх от Бог, попадаме в духовния смог на страха от всичко останало, с всичките му съпътстващи последствия.
    Бъдете благословени, Дари и Милена!
  • Размисли ме за безвремието на човешките страстти и за вечната, съвършена, всемилостива, всепрощаваща и възраждаща Божия любов към нас! Благодаря, че го написа

    Без въздуха на вярата ни в Бога
    живеем само в гъст порочен смог
    и всяко нещо носи ни тревога,
    щастливи сме, повярваме ли в Бог.
  • Много вярно си усетила нещата. Примиренчеството е една от най-големите опасности, то поразява жестоко. Разбира се, то ни се представя под различни благородни имена, като толерантност, търпимост, компромиси, разкрепостеност, широка скроеност и т.н.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...