Aug 4, 2021, 8:55 PM
Тревога!
Надвесен смог все по-надолу слиза,
потъва в мисли, в погледи, в сърца.
Разсява страх, неверие, зараза влиза
и ужас зейва в пребледнелите лица.
Надвесен смог все по-надолу слиза,
притиска, сграбчва яростно руши.
Безгласно мнозинство в духовна криза
вярва, че без въздух могат болните души.
Надвесен смог все по-надолу слиза,
задавя, задушава и безжалостно вреди.
Дамгосва с натиск толкова е близо
смъртта, щом ѝ отворим примиренчески врати.
© Мария All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Размисли ме за безвремието на човешките страстти и за вечната, съвършена, всемилостива, всепрощаваща и възраждаща Божия любов към нас! Благодаря, че го написа
Без въздуха на вярата ни в Бога
живеем само в гъст порочен смог
и всяко нещо носи ни тревога,
щастливи сме, повярваме ли в Бог. -
Много вярно си усетила нещата. Примиренчеството е една от най-големите опасности, то поразява жестоко. Разбира се, то ни се представя под различни благородни имена, като толерантност, търпимост, компромиси, разкрепостеност, широка скроеност и т.н.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ценя изключително твоя буден ум и ясно изразено несъгласие със злото.
Чудесен стих си написала, Милена! Благодаря.
В него споделяш и моята гледна точка. Без вяра и страх от Бог, попадаме в духовния смог на страха от всичко останало, с всичките му съпътстващи последствия.
Бъдете благословени, Дари и Милена!