ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
1 mar 2012, 15:07

Тревогата

785 1 6

Тревогата подмолно ме влудява,

довежда ме до пълна нищета

и себе си не мога да позная –

забила поглед в преходни неща...

А трябваше сърцето да калявам,

да се науча духом да летя,

на другите надежда да раздавам,

когато им е болно от света...

Повтарях си Словата на живота,

пристъпвах към непреходна Храна,

шептях молтви тихичко пред Бога

и всяко утро чаках радостта...

 

Тревогата подмолно ме влудява!

 

Не ме оставяй, Господи, сама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0