1 мар. 2012 г., 15:07

Тревогата 

  Поэзия » Философская
536 1 6

Тревогата подмолно ме влудява,

довежда ме до пълна нищета

и себе си не мога да позная –

забила поглед в преходни неща...

А трябваше сърцето да калявам,

да се науча духом да летя,

на другите надежда да раздавам,

когато им е болно от света...

Повтарях си Словата на живота,

пристъпвах към непреходна Храна,

шептях молтви тихичко пред Бога

и всяко утро чаках радостта...

 

Тревогата подмолно ме влудява!

 

Не ме оставяй, Господи, сама!

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??