Тревогата пронизва тишината

Poesía

738 0 7

и в нея си създава вечен храм-

превръща в робиня добрината,

а тя не чувства приливи на срам,

защото има ролята на жрица -

сама превърнала се в клада,

но ето, че се кланя за парица,

готова да върви дори през ада,

а хората са свикнали на хлад,

че всичко е така познато –

с разлика, че тука жрецът млад

не крие житието си благато.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

MOJSEI (Валери Рибаров)

Здравей, Стела!
Правиш оригинален, верен коментар, който приемам.
Поздрав!

2007-01-15T00:36:46+02:00
флорестел (Стела Флорова)

харесват ми щрихите - загатка за известните неща.Не е необходимо да се вика..

2007-01-15T00:23:39+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Ще те подпомогна Анета!
Проследи метаморфозата на добротата, когато преминава в своята противоположност.Самото начало е сложен процес на разкъсване на тишината като лоно на святостта, а героите, които са трима, тук са щрихирани. Ти си права! За да се вниква в тъканта на поетичния текст, трябва да се познава цялостта на процеса...
Поздрав!

2007-01-14T18:31:00+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Интересен стих Валери, доброта се погубва от тревога и хлад в душите.
Но защо ли отново нещо ми убягва.Насоченост може би.Ще чета ...

Поздрав и усмивка.

2007-01-14T18:15:42+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Ако се разкаже в разказ или есе, ще бъде по-интересно, вероятно.
Поздрав!

2007-01-14T13:22:08+02:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0