MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
14.01.2007 г., 12:35 ч.

Тревогата пронизва тишината  

  Поезия
557 0 7

 

 

Тревогата пронизва тишината

и в нея си създава вечен храм-

превръща в робиня добрината,

а тя не чувства приливи на срам,

защото има ролята на жрица -

сама превърнала се в клада,

но ето, че се кланя за парица,

готова да върви дори през ада,

а хората са свикнали на хлад,

че всичко е така познато –

с разлика, че тука жрецът млад

не крие житието си благато.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, Стела!
    Правиш оригинален, верен коментар, който приемам.
    Поздрав!
  • харесват ми щрихите - загатка за известните неща.Не е необходимо да се вика..
  • Ще те подпомогна Анета!
    Проследи метаморфозата на добротата, когато преминава в своята противоположност.Самото начало е сложен процес на разкъсване на тишината като лоно на святостта, а героите, които са трима, тук са щрихирани. Ти си права! За да се вниква в тъканта на поетичния текст, трябва да се познава цялостта на процеса...
    Поздрав!
  • Интересен стих Валери, доброта се погубва от тревога и хлад в душите.
    Но защо ли отново нещо ми убягва.Насоченост може би.Ще чета ...

    Поздрав и усмивка.
  • Ако се разкаже в разказ или есе, ще бъде по-интересно, вероятно.
    Поздрав!
  • Конкретното винаги е истинно, Креми.
    Поздрав!
  • Чудесно е!И много точно.
Предложения
: ??:??