alkaltchev (Александър Калчев) alkaltchev (Александър Калчев)
21 255
15 ago 2008, 9:02

Тревожно

  Poesía » Civil
911 0 5
 

Тревожно

 

И пак

загиват хора на война.

И пак.

И пак.

След две хилядолетия

отекват още взривове в Ирак.

Избухват нови -

този път в Осетия...

 

Избиваме се

стръвно един друг,

като че ли безсмъртни

сме родени.

И че живеем

винаги напук,

с което

оправдаваме проблема.

 

Животът ни

е всъщност - колело,

но рядко се намира

кой да каже,

че ако го въртим

до бешенство,

то - колелото

просто ще ни смаже.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0