15.08.2008 г., 9:02

Тревожно

908 0 5
 

Тревожно

 

И пак

загиват хора на война.

И пак.

И пак.

След две хилядолетия

отекват още взривове в Ирак.

Избухват нови -

този път в Осетия...

 

Избиваме се

стръвно един друг,

като че ли безсмъртни

сме родени.

И че живеем

винаги напук,

с което

оправдаваме проблема.

 

Животът ни

е всъщност - колело,

но рядко се намира

кой да каже,

че ако го въртим

до бешенство,

то - колелото

просто ще ни смаже.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...