15.08.2008 г., 9:02

Тревожно

907 0 5
 

Тревожно

 

И пак

загиват хора на война.

И пак.

И пак.

След две хилядолетия

отекват още взривове в Ирак.

Избухват нови -

този път в Осетия...

 

Избиваме се

стръвно един друг,

като че ли безсмъртни

сме родени.

И че живеем

винаги напук,

с което

оправдаваме проблема.

 

Животът ни

е всъщност - колело,

но рядко се намира

кой да каже,

че ако го въртим

до бешенство,

то - колелото

просто ще ни смаже.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....