С тревога във нозете
и със страх за следующата минута,
треперя и се губя час по час
в черната мъгла на световете...
Всемирът, изпълнен със тъга,
изпраща спомените стари,
със уплах и сълза
посрещам последната зора.
Зората, хубава и нежна,
днес злокобно дебне тя,
спомените тя донася
и отваря пак врата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse