6 ago 2011, 10:19

Тревожно 

  Poesía
400 0 0
С тревога във нозете
и със страх за следующата минута,
треперя и се губя час по час
в черната мъгла на световете...
Всемирът, изпълнен със тъга,
изпраща спомените стари,
със уплах и сълза
посрещам последната зора.
Зората, хубава и нежна,
днес злокобно дебне тя,
спомените тя донася
и отваря пак врата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??