6 авг. 2011 г., 10:19

Тревожно

479 0 0

С тревога във нозете
и със страх за следующата минута,
треперя и се губя час по час
в черната мъгла на световете...

Всемирът,  изпълнен със тъга,
изпраща спомените стари,
със уплах и сълза
посрещам последната зора.

Зората, хубава и нежна,
днес злокобно дебне тя,
спомените тя донася
и отваря пак врата.

Денят със страшна скорост подминава,
от нейде облаци долитат,
гръм се чу и дъжд започна,
душата плаче, светът ехти.

Ехти и преповтаря нечия нечута песен,
уплашен и объркан тихо спи света,
нощта злокоба пак настана,
тихо е, само крехък вопъл на съдбата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любен Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...