9 dic 2012, 13:01

Тревожно

  Poesía » Otra
814 0 0

Боже, какъв динамичен век ни отреди!

С бурни събития, тежки съдби и голи надежди.

Човечеството към своя край така се е забързало,

че няма избор вече, времето отдавна е загубено.


Задъхана, планетата едва издържа,

с боклуци  е зарината навред,

глобалното затопляне проблем едно е,

войни се водят за природен газ и нефт.


... А... ще ми се това да е шега,

спокойно да живеем в свой измислен свят.

Да пишем стихове за хубави неща,

а тъжните далеч, далеч да скрием...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...