Dec 9, 2012, 1:01 PM

Тревожно

  Poetry » Other
811 0 0

Боже, какъв динамичен век ни отреди!

С бурни събития, тежки съдби и голи надежди.

Човечеството към своя край така се е забързало,

че няма избор вече, времето отдавна е загубено.


Задъхана, планетата едва издържа,

с боклуци  е зарината навред,

глобалното затопляне проблем едно е,

войни се водят за природен газ и нефт.


... А... ще ми се това да е шега,

спокойно да живеем в свой измислен свят.

Да пишем стихове за хубави неща,

а тъжните далеч, далеч да скрием...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...