9 дек. 2012 г., 13:01

Тревожно

813 0 0

Боже, какъв динамичен век ни отреди!

С бурни събития, тежки съдби и голи надежди.

Човечеството към своя край така се е забързало,

че няма избор вече, времето отдавна е загубено.


Задъхана, планетата едва издържа,

с боклуци  е зарината навред,

глобалното затопляне проблем едно е,

войни се водят за природен газ и нефт.


... А... ще ми се това да е шега,

спокойно да живеем в свой измислен свят.

Да пишем стихове за хубави неща,

а тъжните далеч, далеч да скрием...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...