9.12.2012 г., 13:01

Тревожно

812 0 0

Боже, какъв динамичен век ни отреди!

С бурни събития, тежки съдби и голи надежди.

Човечеството към своя край така се е забързало,

че няма избор вече, времето отдавна е загубено.


Задъхана, планетата едва издържа,

с боклуци  е зарината навред,

глобалното затопляне проблем едно е,

войни се водят за природен газ и нефт.


... А... ще ми се това да е шега,

спокойно да живеем в свой измислен свят.

Да пишем стихове за хубави неща,

а тъжните далеч, далеч да скрием...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...