18 jul 2015, 13:16

Тревожност

470 0 2

Тревожа се, че няма те в съня ми

и сянката ти вече не познавам.

Полека крета окуцял денят ми,

безсмислено във здрача се стопява.

 

Безсмислени звезди студено греят.

Свирепа е луната като куче.

Без теб е странно даже, че живея ...

(Не вярвам  нищо светло да  се случи...)

 

Но чакам знак по вятъра да пратиш -

писмо едно - по пухче от глухарче.

Напразно чакам... мислите сакати

тежат като олово и нагарчат.

 

Сега се казвам "ничие момиче"

и спомена затворих. Бисер в мида.

Ако поне за миг си ме обичал,

ела поне  в съня ми да те видя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави и от мен! Стихът ми хареса, особено тук - „Полека крета окуцял денят ми,/безсмислено във здрача се стопява“, и тук - „Но чакам знак по вятъра да пратиш -/писмо едно - по пухче от глухарче“.
  • Хм... а дали те заслужава!Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...