18 jul 2015, 13:16

Тревожност

466 0 2

Тревожа се, че няма те в съня ми

и сянката ти вече не познавам.

Полека крета окуцял денят ми,

безсмислено във здрача се стопява.

 

Безсмислени звезди студено греят.

Свирепа е луната като куче.

Без теб е странно даже, че живея ...

(Не вярвам  нищо светло да  се случи...)

 

Но чакам знак по вятъра да пратиш -

писмо едно - по пухче от глухарче.

Напразно чакам... мислите сакати

тежат като олово и нагарчат.

 

Сега се казвам "ничие момиче"

и спомена затворих. Бисер в мида.

Ако поне за миг си ме обичал,

ела поне  в съня ми да те видя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави и от мен! Стихът ми хареса, особено тук - „Полека крета окуцял денят ми,/безсмислено във здрача се стопява“, и тук - „Но чакам знак по вятъра да пратиш -/писмо едно - по пухче от глухарче“.
  • Хм... а дали те заслужава!Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...