Тревожност
Тревожа се, че няма те в съня ми
и сянката ти вече не познавам.
Полека крета окуцял денят ми,
безсмислено във здрача се стопява.
Безсмислени звезди студено греят.
Свирепа е луната като куче.
Без теб е странно даже, че живея ...
(Не вярвам нищо светло да се случи...)
Но чакам знак по вятъра да пратиш -
писмо едно - по пухче от глухарче.
Напразно чакам... мислите сакати
тежат като олово и нагарчат.
Сега се казвам "ничие момиче"
и спомена затворих. Бисер в мида.
Ако поне за миг си ме обичал,
ела поне в съня ми да те видя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Поздрави!