24 abr 2018, 12:47

Три години

842 2 0

     1. Т И

 

           1

 

Ти дойде при мен сама,

във една студена зима.

Двама станахме в дома -

Аз и Ти - жена любима.

 

Двама бяхме и вървяхме

тридесет и пет години.

Двама с тебе песни пяхме...

Но сама от тук замина.

 

Бях мечтател романтичен

и с мечти прелитах Рила...

Ти пък беше с ум практичен -

и от него вземах сила.

 

Аз обичах до полуда -

огън съм, а ти си вятър;

и играеш по принуда,

както в цена на театър.

 

Вятър огъня разгаря,

бурна страст у мен бушува,

но сърце не отговаря,

зов за обич не дочува.

 

Ти, Любов, бе много кратка...

Със целувки ме омая...

Но остана си загадка

от началото до края.

 

Дом в сърцето съградих ти...

Сложих те наравно с Бога...

Всички грубости простих ти...

пак осъждаше ме строго.

 

Имах нужда от опора

на грижовно женско рамо.

Връзките ни с други хора -

ставаха чрез тебе само.

 

(Следва продължение)

 

("Къде си, любов моя" - втора книга)

Иван Митов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...