1. Т И

           1

Ти дойде при мен сама,

във една студена зима.

Двама станахме в дома -

Аз и Ти - жена любима.

Двама бяхме и вървяхме

тридесет и пет години.

Двама с тебе песни пяхме...

Но сама от тук замина.

Бях мечтател романтичен

и с мечти прелитах Рила...

Ти пък беше с ум практичен -

и от него вземах сила.

Аз обичах до полуда -

огън съм, а ти си вятър;

и играеш по принуда,

както в цена на театър.

Вятър огъня разгаря,

бурна страст у мен бушува,

но сърце не отговаря,

зов за обич не дочува.

Ти, Любов, бе много кратка...

Със целувки ме омая...

Но остана си загадка

от началото до края.

Дом в сърцето съградих ти...

Сложих те наравно с Бога...

Всички грубости простих ти...

пак осъждаше ме строго.

Имах нужда от опора

на грижовно женско рамо.

Връзките ни с други хора -

ставаха чрез тебе само.

(Следва продължение)

("Къде си, любов моя" - втора книга)

Иван Митов