24 апр. 2018 г., 12:47

Три години

846 2 0

     1. Т И

 

           1

 

Ти дойде при мен сама,

във една студена зима.

Двама станахме в дома -

Аз и Ти - жена любима.

 

Двама бяхме и вървяхме

тридесет и пет години.

Двама с тебе песни пяхме...

Но сама от тук замина.

 

Бях мечтател романтичен

и с мечти прелитах Рила...

Ти пък беше с ум практичен -

и от него вземах сила.

 

Аз обичах до полуда -

огън съм, а ти си вятър;

и играеш по принуда,

както в цена на театър.

 

Вятър огъня разгаря,

бурна страст у мен бушува,

но сърце не отговаря,

зов за обич не дочува.

 

Ти, Любов, бе много кратка...

Със целувки ме омая...

Но остана си загадка

от началото до края.

 

Дом в сърцето съградих ти...

Сложих те наравно с Бога...

Всички грубости простих ти...

пак осъждаше ме строго.

 

Имах нужда от опора

на грижовно женско рамо.

Връзките ни с други хора -

ставаха чрез тебе само.

 

(Следва продължение)

 

("Къде си, любов моя" - втора книга)

Иван Митов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...