12 feb 2011, 13:59

Три години се караме

  Poesía » Otra
806 0 2
Три години се караме -
камъни остри.
Все със същите нарицателни:
аз - глупак; а ти - проста!

Три години планетата
се задъхва с проблеми.
Но те всички оставаха
надалече от мене.

Аз живеех потиснат,
аз се движех приведен
под неизменната грижа -
помиряване с тебе.

Много средства опитах
себе си да превъзпитам.
Но има ли нещо лошо
или пък нещо хубаво,
за което не би могла
да ми бъдеш сърдита?

Всичко си има граници -
край на нашето каране!
Дали ще поумнея
или ще полудея -
като край на приказка идва
нашето разделяне!

Да забравя това нещастие!
Да забравя как се наричахме!

Пожелавам ти много щастие!
Все пак, някога те обичах!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за коментара, Лина!Откровено казано, аз очаквах повече коментари под това стихотворение. Но вероятно такава ситуация е много рядка и малцина касае.
    То най-напред беше написано "Цяла година се караме - камъни остри!", после стана "Три години се караме..." Възможно ли е да стане и "Трийсет години се караме ..." Очаквах някой да каже какво да се прави.Сигурно най-добър съвет би могла да даде Светланал, но тя пък от доста време не се появява в сайта.
  • Много ми хареса, Ангар! Сърдечни поздрави!

    "Но има ли нещо лошо
    или пък нещо хубаво,
    за което не би могла
    да ми бъдеш сърдита?"

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...