Ангар (Ангел Чортов) Ангар (Ангел Чортов)
8 795
12.02.2011 г., 13:59

Три години се караме

803 0 2
Три години се караме -
камъни остри.
Все със същите нарицателни:
аз - глупак; а ти - проста!

Три години планетата
се задъхва с проблеми.
Но те всички оставаха
надалече от мене.

Аз живеех потиснат,
аз се движех приведен
под неизменната грижа -
помиряване с тебе.

Много средства опитах
себе си да превъзпитам.
Но има ли нещо лошо
или пък нещо хубаво,
за което не би могла
да ми бъдеш сърдита?

Всичко си има граници -
край на нашето каране!
Дали ще поумнея или ще полудея -
като край на приказка идва
нашето разделяне!

Да забравя това нещастие!
Да забравя как се наричахме!

Пожелавам ти много щастие!
Все пак, някога те обичах!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Ангар (Ангел Чортов)
    Ангар (Ангел Чортов)
    Благодаря ти за коментара, Лина!Откровено казано, аз очаквах повече коментари под това стихотворение. Но вероятно такава ситуация е много рядка и малцина касае.
    То най-напред беше написано "Цяла година се караме - камъни остри!", после стана "Три години се караме..." Възможно ли е да стане и "Трийсет години се караме ..." Очаквах някой да каже какво да се прави.Сигурно най-добър съвет би могла да даде Светланал, но тя пък от доста време не се появява в сайта.
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Много ми хареса, Ангар! Сърдечни поздрави!

    "Но има ли нещо лошо
    или пък нещо хубаво,
    за което не би могла
    да ми бъдеш сърдита?"

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0