Ангар (Ангел Чортов) Ангар (Ангел Чортов)
8 795
Feb 12, 2011, 1:59 PM

Три години се караме

  Poetry » Other
805 0 2
Три години се караме -
камъни остри.
Все със същите нарицателни:
аз - глупак; а ти - проста!

Три години планетата
се задъхва с проблеми.
Но те всички оставаха
надалече от мене.

Аз живеех потиснат,
аз се движех приведен
под неизменната грижа -
помиряване с тебе.

Много средства опитах
себе си да превъзпитам.
Но има ли нещо лошо
или пък нещо хубаво,
за което не би могла
да ми бъдеш сърдита?

Всичко си има граници -
край на нашето каране!
Дали ще поумнея или ще полудея -
като край на приказка идва
нашето разделяне!

Да забравя това нещастие!
Да забравя как се наричахме!

Пожелавам ти много щастие!
Все пак, някога те обичах!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ангар (Ангел Чортов)
    Ангар (Ангел Чортов)
    Благодаря ти за коментара, Лина!Откровено казано, аз очаквах повече коментари под това стихотворение. Но вероятно такава ситуация е много рядка и малцина касае.
    То най-напред беше написано "Цяла година се караме - камъни остри!", после стана "Три години се караме..." Възможно ли е да стане и "Трийсет години се караме ..." Очаквах някой да каже какво да се прави.Сигурно най-добър съвет би могла да даде Светланал, но тя пък от доста време не се появява в сайта.
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Много ми хареса, Ангар! Сърдечни поздрави!

    "Но има ли нещо лошо
    или пък нещо хубаво,
    за което не би могла
    да ми бъдеш сърдита?"

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0