В три минути утрото ярко изгрява
и разкъсва животът нощни тъми,
в три минути Вселената цяла въстава,
в ден пореден, с поредни мечти.
Три минути, а истини триста побрали
да обгърнат до края земните дни,
път и болка неискани те ни раздават
и обвързват най-плътно наш’те души.
Ще поемем в излишък горест и слава,
ще отхвърляме думи, сплетни и лъжи,
и после ще трием пак със ръкава,
затрептели в очите ни много сълзи.
В три минути на лента животът минава,
в нас оставя своите груби следи,
бързай, че тихо денят вън преваля
и те пита дали бе човечен днес ти?
© Сеси Todos los derechos reservados