27 jul 2013, 15:35

Три минути

  Poesía » Otra
1.9K 0 20

В три минути утрото ярко изгрява

и разкъсва животът нощни тъми,

в три минути Вселената цяла въстава,

в ден пореден, с поредни мечти.

 

Три минути, а истини триста побрали

да обгърнат до края земните дни,

път и болка неискани те ни раздават

и обвързват най-плътно наш’те души.

 

Ще поемем в излишък горест и слава,

ще отхвърляме думи, сплетни и лъжи,

и после ще трием пак със ръкава,

затрептели в очите ни много сълзи.

 

В три минути на лента животът минава,

в нас оставя своите груби следи,

бързай, че тихо денят вън преваля

и те пита дали бе човечен днес ти?

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми допада идеята на стихотворението, но не по-малко ми харесва точно такъв стил на писане като твоя, Сеси! Дерзай в същия дух!
  • Благодаря ви от сърце, Ангел, Елица, Мария, Ивон, Мариан, Борис!
  • Един кратък миг... пред който човешкият живот изглегда достатъчен
  • Хубаво и истинско!
  • Три минути...и толкова много неща!
    Ако хората си задаваха въпроса от последния стих по-често, колко по-различно би било всичко наоколо...
    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...