27 июл. 2013 г., 15:35

Три минути

1.9K 0 20

В три минути утрото ярко изгрява

и разкъсва животът нощни тъми,

в три минути Вселената цяла въстава,

в ден пореден, с поредни мечти.

 

Три минути, а истини триста побрали

да обгърнат до края земните дни,

път и болка неискани те ни раздават

и обвързват най-плътно наш’те души.

 

Ще поемем в излишък горест и слава,

ще отхвърляме думи, сплетни и лъжи,

и после ще трием пак със ръкава,

затрептели в очите ни много сълзи.

 

В три минути на лента животът минава,

в нас оставя своите груби следи,

бързай, че тихо денят вън преваля

и те пита дали бе човечен днес ти?

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми допада идеята на стихотворението, но не по-малко ми харесва точно такъв стил на писане като твоя, Сеси! Дерзай в същия дух!
  • Благодаря ви от сърце, Ангел, Елица, Мария, Ивон, Мариан, Борис!
  • Един кратък миг... пред който човешкият живот изглегда достатъчен
  • Хубаво и истинско!
  • Три минути...и толкова много неща!
    Ако хората си задаваха въпроса от последния стих по-често, колко по-различно би било всичко наоколо...
    Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...