28 sept 2022, 10:57

Три минути без кислород 

  Poesía » De amor
1311 13 25
Въздухът свърши, по пътя надеждата тича
към вълнолома, от удар сърдечен разбит.
В стъпка прощална – невярващо – залез изтича,
пламва мигът като тъничка клечка кибрит.
Трудно живот ненаучен до три отброява,
сякаш е той непораснало още дете.
Колко ли време до края на нас ни остава –
моля се ребуса с чувствата да разплетеш.
Първа минута: Защитата моя повдига
тъжен въпрос, премълчаван от теб и от мен.
Сигурни бяхме, че нашата обич ще стигне
чак до зенита на оня, последния ден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??