Трисезонността за мене бе живота.
Нямаше и помен от слана.
Рядко златоесенна охота
сваляше по няколко листа.
Иначе бях пролетната пъпка,
носеща се на килим от цветове,
късмета преродили в уханна тръпка.
Били сме истински, каквито днес не сме.
Лед скова завоите, където
навигирала съм със затворени очи.
Минусът в температурите отне ти
пурпура, с който ме стопи. ...