Три сезона
Трисезонността за мене бе живота.
Нямаше и помен от слана.
Рядко златоесенна охота
сваляше по няколко листа.
Иначе бях пролетната пъпка,
носеща се на килим от цветове,
късмета преродили в уханна тръпка.
Били сме истински, каквито днес не сме.
Лед скова завоите, където
навигирала съм със затворени очи.
Минусът в температурите отне ти
пурпура, с който ме стопи.
Сантиметрите скованост снежна биха
дори представите ми за лавина.
Опитите в безизходица поглеждат
тъжностъпково от тясната пъртина.
Не приех я снежната кралица, с която
задноходово пое с мечтите общи.
Чакам те, в морето на последното ни лято.
Трисезонна... Ако ме желаеш още...
© Ниела Вон All rights reserved.
