12 jul 2007, 8:53

Триада от уловени истини

  Poesía
637 0 8
Хвърлям рибарската мрежа на времето си
в онова малко синьо късче небе
изрязано от прозореца на стаята
бялата
уловът е богат
устремено движещите се самолети
показват ми истината
цялата
те имат смисъл и цел
трябва някъде
(точно определено)
да се приземят
живеят чрез движението си

а
аз
защо
съм
неподвижна?!

*******

Животът в аквариума продължава
безмълвно се разминават рибите
от страх или егоизъм вероятно
не споделят болките си
не разговарят
не си оказват помощ
никаква
(ама никаква)
всяка вижда единствено
СЕБЕ си
(някои забелязват многобройните водорасли)
(всички се втурват към храната
която им се поднася)
и после отново са
сами
и отново безмълвно се разминават
докато настъпи
периодът
на
размножаване
след него всичко забравят
и пак са сами
и отново
отново
докато от аквариума телата им не изхвърлят

а
душите им
бедните
(ако съществуват?)
те къде се прехвърлят?!

********

Земята е гостоприемна за всички
камъни
независимо от тяхната
твърдост
големина
цвят или
друг параметър
те постепенно пропадат в
нея
(своята майка)
под повърхността й
на около
метър
и какво
като си тежаха на мястото
какво
като се опитваха да бъдат твърди
какво
като устояваха на бурите
какво
като се оставяха да бъдат разрушавани
(понякога безмълвни)
всички камъни накрая
почти доброволно
отиват
ТАМ

случайно
да има
недоволни?!


Евгения Маринчева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Маринчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, цената на истините е скъпа... да знаете!
    С обич към всички ви!
  • Всеки си има своята мисия тук на земята...
    Дори и неудошевените предмети.
    Поздравления, Жени!!!
  • Не искам да бъда като рибите и подмолните камъни, да си мисля нещо
    НАУМ!Само честно и открито, пък да става, каквото ще!!!Поздрави!!!
  • Замислих се и аз Женичка, много истини си уловила ,прекрасно , истинско! Целувам те.
  • Замислящо!БРАВО!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...