12 июл. 2007 г., 08:53

Триада от уловени истини

638 0 8
Хвърлям рибарската мрежа на времето си
в онова малко синьо късче небе
изрязано от прозореца на стаята
бялата
уловът е богат
устремено движещите се самолети
показват ми истината
цялата
те имат смисъл и цел
трябва някъде
(точно определено)
да се приземят
живеят чрез движението си

а
аз
защо
съм
неподвижна?!

*******

Животът в аквариума продължава
безмълвно се разминават рибите
от страх или егоизъм вероятно
не споделят болките си
не разговарят
не си оказват помощ
никаква
(ама никаква)
всяка вижда единствено
СЕБЕ си
(някои забелязват многобройните водорасли)
(всички се втурват към храната
която им се поднася)
и после отново са
сами
и отново безмълвно се разминават
докато настъпи
периодът
на
размножаване
след него всичко забравят
и пак са сами
и отново
отново
докато от аквариума телата им не изхвърлят

а
душите им
бедните
(ако съществуват?)
те къде се прехвърлят?!

********

Земята е гостоприемна за всички
камъни
независимо от тяхната
твърдост
големина
цвят или
друг параметър
те постепенно пропадат в
нея
(своята майка)
под повърхността й
на около
метър
и какво
като си тежаха на мястото
какво
като се опитваха да бъдат твърди
какво
като устояваха на бурите
какво
като се оставяха да бъдат разрушавани
(понякога безмълвни)
всички камъни накрая
почти доброволно
отиват
ТАМ

случайно
да има
недоволни?!


Евгения Маринчева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Маринчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, цената на истините е скъпа... да знаете!
    С обич към всички ви!
  • Всеки си има своята мисия тук на земята...
    Дори и неудошевените предмети.
    Поздравления, Жени!!!
  • Не искам да бъда като рибите и подмолните камъни, да си мисля нещо
    НАУМ!Само честно и открито, пък да става, каквото ще!!!Поздрави!!!
  • Замислих се и аз Женичка, много истини си уловила ,прекрасно , истинско! Целувам те.
  • Замислящо!БРАВО!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...