12.07.2007 г., 8:53

Триада от уловени истини

639 0 8
Хвърлям рибарската мрежа на времето си
в онова малко синьо късче небе
изрязано от прозореца на стаята
бялата
уловът е богат
устремено движещите се самолети
показват ми истината
цялата
те имат смисъл и цел
трябва някъде
(точно определено)
да се приземят
живеят чрез движението си

а
аз
защо
съм
неподвижна?!

*******

Животът в аквариума продължава
безмълвно се разминават рибите
от страх или егоизъм вероятно
не споделят болките си
не разговарят
не си оказват помощ
никаква
(ама никаква)
всяка вижда единствено
СЕБЕ си
(някои забелязват многобройните водорасли)
(всички се втурват към храната
която им се поднася)
и после отново са
сами
и отново безмълвно се разминават
докато настъпи
периодът
на
размножаване
след него всичко забравят
и пак са сами
и отново
отново
докато от аквариума телата им не изхвърлят

а
душите им
бедните
(ако съществуват?)
те къде се прехвърлят?!

********

Земята е гостоприемна за всички
камъни
независимо от тяхната
твърдост
големина
цвят или
друг параметър
те постепенно пропадат в
нея
(своята майка)
под повърхността й
на около
метър
и какво
като си тежаха на мястото
какво
като се опитваха да бъдат твърди
какво
като устояваха на бурите
какво
като се оставяха да бъдат разрушавани
(понякога безмълвни)
всички камъни накрая
почти доброволно
отиват
ТАМ

случайно
да има
недоволни?!


Евгения Маринчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Маринчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, цената на истините е скъпа... да знаете!
    С обич към всички ви!
  • Всеки си има своята мисия тук на земята...
    Дори и неудошевените предмети.
    Поздравления, Жени!!!
  • Не искам да бъда като рибите и подмолните камъни, да си мисля нещо
    НАУМ!Само честно и открито, пък да става, каквото ще!!!Поздрави!!!
  • Замислих се и аз Женичка, много истини си уловила ,прекрасно , истинско! Целувам те.
  • Замислящо!БРАВО!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...