PLACEBO (Евгения Маринчева)
125 854
12.07.2007 г., 8:53 ч.

Триада от уловени истини 

  Поезия
462 0 8
Хвърлям рибарската мрежа на времето си
в онова малко синьо късче небе
изрязано от прозореца на стаята
бялата
уловът е богат
устремено движещите се самолети
показват ми истината
цялата
те имат смисъл и цел
трябва някъде
(точно определено)
да се приземят
живеят чрез движението си

а
аз
защо
съм
неподвижна?!

*******

Животът в аквариума продължава
безмълвно се разминават рибите
от страх или егоизъм вероятно
не споделят болките си
не разговарят
не си оказват помощ
никаква
(ама никаква)
всяка вижда единствено
СЕБЕ си
(някои забелязват многобройните водорасли)
(всички се втурват към храната
която им се поднася)
и после отново са
сами
и отново безмълвно се разминават
докато настъпи
периодът
на
размножаване
след него всичко забравят
и пак са сами
и отново
отново
докато от аквариума телата им не изхвърлят

а
душите им
бедните
(ако съществуват?)
те къде се прехвърлят?!

********

Земята е гостоприемна за всички
камъни
независимо от тяхната
твърдост
големина
цвят или
друг параметър
те постепенно пропадат в
нея
(своята майка)
под повърхността й
на около
метър
и какво
като си тежаха на мястото
какво
като се опитваха да бъдат твърди
какво
като устояваха на бурите
какво
като се оставяха да бъдат разрушавани
(понякога безмълвни)
всички камъни накрая
почти доброволно
отиват
ТАМ

случайно
да има
недоволни?!


Евгения Маринчева

© Евгения Маринчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??