Jul 12, 2007, 8:53 AM

Триада от уловени истини

  Poetry
640 0 8
Хвърлям рибарската мрежа на времето си
в онова малко синьо късче небе
изрязано от прозореца на стаята
бялата
уловът е богат
устремено движещите се самолети
показват ми истината
цялата
те имат смисъл и цел
трябва някъде
(точно определено)
да се приземят
живеят чрез движението си

а
аз
защо
съм
неподвижна?!

*******

Животът в аквариума продължава
безмълвно се разминават рибите
от страх или егоизъм вероятно
не споделят болките си
не разговарят
не си оказват помощ
никаква
(ама никаква)
всяка вижда единствено
СЕБЕ си
(някои забелязват многобройните водорасли)
(всички се втурват към храната
която им се поднася)
и после отново са
сами
и отново безмълвно се разминават
докато настъпи
периодът
на
размножаване
след него всичко забравят
и пак са сами
и отново
отново
докато от аквариума телата им не изхвърлят

а
душите им
бедните
(ако съществуват?)
те къде се прехвърлят?!

********

Земята е гостоприемна за всички
камъни
независимо от тяхната
твърдост
големина
цвят или
друг параметър
те постепенно пропадат в
нея
(своята майка)
под повърхността й
на около
метър
и какво
като си тежаха на мястото
какво
като се опитваха да бъдат твърди
какво
като устояваха на бурите
какво
като се оставяха да бъдат разрушавани
(понякога безмълвни)
всички камъни накрая
почти доброволно
отиват
ТАМ

случайно
да има
недоволни?!


Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, цената на истините е скъпа... да знаете!
    С обич към всички ви!
  • Всеки си има своята мисия тук на земята...
    Дори и неудошевените предмети.
    Поздравления, Жени!!!
  • Не искам да бъда като рибите и подмолните камъни, да си мисля нещо
    НАУМ!Само честно и открито, пък да става, каквото ще!!!Поздрави!!!
  • Замислих се и аз Женичка, много истини си уловила ,прекрасно , истинско! Целувам те.
  • Замислящо!БРАВО!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...