Algol (Мария Митева)
148 45
3 abr 2021, 19:53

Тридесет и три 

  Poesía » Filosófica
1161 3 3

На попрището жизнено в средата

оказах се и аз като Алигиери

и все по-неспокойна е душата,

че истината тъй и не намери.

 

Със свещ в ръка човека търсих

и ясно стана ми- не зная нищо.

Но търсенето вечно е, не свършва

и бодра смяна вече виждам.

 

Щастливка съм че дишам и говоря.

Назад обърна ли се, ще тъгувам.

Не е в природата ми да се моля

и със мечтите си да се сбогувам.

 

Ще тръгвам вече, става късно.

Безчет задачи, няма време!

Светът широк и чудно пъстър

очаква ме да го превзема...

© Мария Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??