Тридесет и три
На попрището жизнено в средата
оказах се и аз като Алигиери
и все по-неспокойна е душата,
че истината тъй и не намери.
Със свещ в ръка човека търсих
и ясно стана ми- не зная нищо.
Но търсенето вечно е, не свършва
и бодра смяна вече виждам.
Щастливка съм че дишам и говоря.
Назад обърна ли се, ще тъгувам.
Не е в природата ми да се моля
и със мечтите си да се сбогувам.
Ще тръгвам вече, става късно.
Безчет задачи, няма време!
Светът широк и чудно пъстър
очаква ме да го превзема...
© Мария Митева All rights reserved.
