Apr 3, 2021, 7:53 PM

Тридесет и три 

  Poetry » Phylosophy
1163 3 3

На попрището жизнено в средата

оказах се и аз като Алигиери

и все по-неспокойна е душата,

че истината тъй и не намери.

 

Със свещ в ръка човека търсих

и ясно стана ми- не зная нищо.

Но търсенето вечно е, не свършва

и бодра смяна вече виждам.

 

Щастливка съм че дишам и говоря.

Назад обърна ли се, ще тъгувам.

Не е в природата ми да се моля

и със мечтите си да се сбогувам.

 

Ще тръгвам вече, става късно.

Безчет задачи, няма време!

Светът широк и чудно пъстър

очаква ме да го превзема...

© Мария Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??