3 апр. 2021 г., 19:53

Тридесет и три 

  Поэзия » Философская
1451 4 3

На попрището жизнено в средата

оказах се и аз като Алигиери

и все по-неспокойна е душата,

че истината тъй и не намери.

 

Със свещ в ръка човека търсих

и ясно стана ми- не зная нищо.

Но търсенето вечно е, не свършва

и бодра смяна вече виждам.

 

Щастливка съм че дишам и говоря.

Назад обърна ли се, ще тъгувам.

Не е в природата ми да се моля

и със мечтите си да се сбогувам.

 

Ще тръгвам вече, става късно.

Безчет задачи, няма време!

Светът широк и чудно пъстър

очаква ме да го превзема...

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??