Algol (Мария Митева)
145 42
3.04.2021 г., 19:53 ч.

Тридесет и три 

  Поезия » Философска
1135 3 3

На попрището жизнено в средата

оказах се и аз като Алигиери

и все по-неспокойна е душата,

че истината тъй и не намери.

 

Със свещ в ръка човека търсих

и ясно стана ми- не зная нищо.

Но търсенето вечно е, не свършва

и бодра смяна вече виждам.

 

Щастливка съм че дишам и говоря.

Назад обърна ли се, ще тъгувам.

Не е в природата ми да се моля

и със мечтите си да се сбогувам.

 

Ще тръгвам вече, става късно.

Безчет задачи, няма време!

Светът широк и чудно пъстър

очаква ме да го превзема...

© Мария Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??