11 may 2007, 15:15

Трийсет къса захлас

  Poesía
1.2K 0 7

И би дванайсет черната камбана,

покрита с белези, удавена в сълзи,

крещяща, безпризорна и раздрана

от сиви и ненужни доброти.


Кажи ми, Господи, какво ми даде,

или поне кажи, какво ти дадох аз?

Една вселена, като нас продадена

за трийсет къса приказен захлас.


И вярваш ли ми, че е още рано

да съжалявам, че не съм била?

И вярваш ли ми, че светът е рана

в кървящата зеница на нощта?


Какво загубих и какво спечелих

в мизерния си светлосив живот,

какво потърсих и какво намерих –

един метален свят – гръмоотвод.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...