И би дванайсет черната камбана,
покрита с белези, удавена в сълзи,
крещяща, безпризорна и раздрана
от сиви и ненужни доброти.
Кажи ми, Господи, какво ми даде,
или поне кажи, какво ти дадох аз?
Една вселена, като нас продадена
за трийсет къса приказен захлас.
И вярваш ли ми, че е още рано
да съжалявам, че не съм била?
И вярваш ли ми, че светът е рана
в кървящата зеница на нощта? ...