15 abr 2010, 22:09

Трилогия "Есенно равноденствие" част ІІ 

  Poesía
778 0 11

Ноемврийски дъжд

 

Ноемврийски Дъжд с посребрено небе

потопи ме във поглед от облаци свъсени.

Притаена, несигурна като малко дете,

препрочитах го в капки, по стъклото наръсени.

 

Беше искрен. И бистър. Като чиста вода.

Не приканваше и нищо не ми обещаваше.

Не ме викаше вън, предпочете дома,

да не бродя в студа, упорит настояваше.

 

Непослушно момиче в мен затропа с крака.

“Искам още! И всичко!” - чух самата да казвам.

Във представите чувствах как докосва дъжда,

през ума ми не мина... да му отказвам.

 

Сякаш Той бе създаден да се слее с сълзите ми!

Можех вечности заедно с него да плача!

Не говорихме. А някак споделих му мечтите си...

До вратата проводи ме час преди здрача.

 

Зад прозорец приспивно се лееше с песен.

В серенада закапаха пръсти измръзнали.

Ах, защо ли не можеше аз да съм Есен

и искри от душата ми да го сгреят възкръснали...

 

 

 

-----------------------

Приемаме, че и тук има червено катинарче на оценките и коментарите! :) Благодаря!

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??