Трилогия "Есенно равноденствие" част ІІ
Ноемврийски дъжд
Ноемврийски Дъжд с посребрено небе
потопи ме във поглед от облаци свъсени.
Притаена, несигурна като малко дете,
препрочитах го в капки, по стъклото наръсени.
Беше искрен. И бистър. Като чиста вода.
Не приканваше и нищо не ми обещаваше.
Не ме викаше вън, предпочете дома,
да не бродя в студа, упорит настояваше.
Непослушно момиче в мен затропа с крака.
“Искам още! И всичко!” - чух самата да казвам.
Във представите чувствах как докосва дъжда,
през ума ми не мина... да му отказвам.
Сякаш Той бе създаден да се слее с сълзите ми!
Можех вечности заедно с него да плача!
Не говорихме. А някак споделих му мечтите си...
До вратата проводи ме час преди здрача.
Зад прозорец приспивно се лееше с песен.
В серенада закапаха пръсти измръзнали.
Ах, защо ли не можеше аз да съм Есен
и искри от душата ми да го сгреят възкръснали...
-----------------------
Приемаме, че и тук има червено катинарче на оценките и коментарите! :) Благодаря!
© Люсил All rights reserved.
