Ноемврийски дъжд
Ноемврийски Дъжд с посребрено небе
потопи ме във поглед от облаци свъсени.
Притаена, несигурна като малко дете,
препрочитах го в капки, по стъклото наръсени.
Беше искрен. И бистър. Като чиста вода.
Не приканваше и нищо не ми обещаваше.
Не ме викаше вън, предпочете дома,
да не бродя в студа, упорит настояваше.
Непослушно момиче в мен затропа с крака.
“Искам още! И всичко!” - чух самата да казвам.
Във представите чувствах как докосва дъжда, ...