16 abr 2010, 21:04

Трилогия "Есенно равноденствие" част ІІІ

  Poesía
1.1K 0 26

Въпрос на... отговор

 

В есенно равноденствие лъчите и капките

половини са мои - слънчева и дъждовна.

И покълват бодли по стъблата ми, гладките,

а листата изсъхват в колебливост сезонна.

 

Закъснялото лято в Октомври настръхва ме,

като огън е Слънцето... но готов да изгасне.

По-добре да приема с мълчаливо отдъхване,

че му трябва една зима... за да порасне.

 

А Дъждът във Ноември е точно навреме.

Валс танцуват по въздуха водните лилии.

Колесница със приказно, облачно стреме

ще разпръсне узряло във плод изобилие.

 

Обещание слънчево ме превърна в Надежда.

Или в Минало, в Бъдеще, но не и в Сега!

Във очите ми дълго Дъждът се заглежда...

по косите ми черни не разтапя снега.

 

Да се къпя в смеха или да плувам в сълзите?...

Да се смея през сълзи или да плача от смях?...

Смехотворни лъжи или разплакващи истини?...

Като отговор в Ноемврийския дъжд разцъфтях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Пепи! Казаното от теб ми е напълно достатъчно - да разбера, че си била тук - което е радост за мен!
  • Толкова много са казали всички преди мен, че не виждам какво мога да добавя! ... Да се къпя в смеха или да плувам в сълзите?...
    Да се смея през сълзи или да плача от смях?...
    Много истини! Поздрави за хубавия стих и от мен Люсил!
  • Ангар! Анализът ти е богатство за мен! Благодаря ти най-сърдечно!
    Благодаря и за възможността да поясня поведението на лирическата Всъщност идеята е Изборът. Две части от нейната същност, намерили своето отражение в две реални личности /или в два поетични образа - Слънцето и Дъждът/ Тя е еднакво привлечена от разликите между тях. Но ситуацията налага избор. И тя го прави. Не случайно последния цитиран в творбата е Дъждът. Той е нейният избор, защото той е по-истинската част от нея, нейното второ Аз.
    "Педалът" е абсолютно умишлено ползван. На първо място - Слънцето се оказва не рицар, а шофьор. На второ - контрастът е напълно търсен и желан от мен - топло Слънце, студен Октомврийски ден - същото е. И показва Лъжата.
    Отново - голямо Благодаря!
  • Много красиво и поетично, макар по съдържание малко неясно. Явно лирическата не е много наясно какво й се иска, или пък какво трябва да прави, за да го постигне. В едно обаче няма съмнение - че Тя ще разцъфти!
    А по изпълнението? Съвършено е!
    Единствено в първата част, в двустишието:
    "на коне полудиви То държеше юздите
    и с крака на педала им викаше: “Дий!”"
    това "на педала" е като привнесено от друга епоха или за друго превозно средство. По-нормално е да се използва думичката "стреме" /ти я обичаш тази дума/.Да бъде примерно:
    "на коне полудиви То държеше юздите
    и, с крака в стремената, им викаше: “Дий!”"

  • Усмивки - от вас на мен и от мен за вас!
    Лео, аз само ги преписвам. Те вече са написани по мен Благодаря ти!
    Джейни, и аз дочаках коментара ти! И съм изключително ... ами доволна /няма как да го опиша по друг начин/, нали може? Благодарности!
    Силвия, артистичен поклон пред уважаваната от мен публика! Много ти благодаря!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...